Баухаус в Десау: как една учебна сграда изразява нова архитектурна идея

Полезно е да знаеш

Сградата на Баухаус в Десау е сред най-разпознаваемите образи на архитектурния модернизъм. Тя е открита на 4 декември 1926 г., след преместването на училището от Ваймар. Проектът е разработен от частното бюро на Валтер Гропиус с участието на негови сътрудници. Фондацията Баухаус Десау подчертава любопитна подробност: самото училище получава собствен архитектурен отдел едва през 1927 г. Затова прочутата сграда не трябва да се описва като обикновен учебен проект на вече съществуващ такъв отдел. [1]

Най-известният елемент е широката стъклена фасада на работилниците. Тя създава видима връзка между вътрешната работа и външното пространство. Използването на конструктивен скелет позволява фасадата да бъде мислена различно от плътна носеща зидана стена. Фондацията описва стъклото като обвивка, която може да премине около сградата подобно на завеса. Прозрачността тук има както пространствено, така и образно значение: дейността в училището става част от неговото архитектурно присъствие. [1]

Комплексът може да се разбира и през материалите си. Изследователската програма на фондацията разглежда стъклото, бетона и метала като ключове към неговата история. Стоманобетонната носеща конструкция и възможностите на металните елементи участват в изграждането на нов архитектурен език. Това не е само избор на гладка фасада или липса на украса. Въпросът е как индустриалните процеси променят възможното пространство, начина на сглобяване и отношението между отделните части на сградата. [2]

Цветът също е част от проекта. За неговото разработване допринася Хинерк Шепер от работилницата по стенопис. Тази подробност е полезна корекция на представата, че Баухаус може да се сведе до бели стени и геометрични обеми. При разглеждането на архитектурата си струва да следим и интериора, преходите, видимите конструктивни елементи и връзките между пространствата. Една фотография на стъкления ъгъл показва важен детайл, но не може да замести прочита на целия комплекс. [1]

В оценката на UNESCO обектите на Баухаус са свързани с търсенето на модерна архитектура чрез нови материали, функционално проектиране и социални цели. Световното наследство включва повече от сградата в Десау: в него присъстват обекти във Ваймар, Десау и Бернау. Това поставя известната фасада в по-широка история на обучение, съвместна работа и жилищна среда. Значението на школата не се изчерпва с една форма, която може механично да бъде копирана върху всяка съвременна сграда. [3]

Полезен начин да разгледаме Баухаус е да зададем три въпроса: какво носи конструкцията, как светлината преминава през обвивката и как различните дейности получават пространство. Това са въпроси за наблюдение, а не рецепта за подражание. Фондацията обръща внимание и на противоречията на индустриалните материали, включително последиците от добива на суровини за бетон. Така историческата иновация може да бъде оценена едновременно като художествено постижение и като част от по-сложната връзка между строителство, технологии и среда. [2]