HTTP/2: много обменени съобщения в една връзка

Полезно е да знаеш

Една уеб страница рядко се състои само от един файл. Освен основния документ браузърът може да поиска стилове, изображения, шрифтове и програмни модули. HTTP/2 е създаден да използва мрежовите ресурси по-ефективно при такъв обмен. Сред основните му възможности са едновременните обмени в една връзка и компресирането на полетата на заглавките. Това са промени в начина на предаване на съобщенията, а не нова система за писане на самите страници. [1]

Важното понятие е поток. Чрез потоците отделните заявки и отговори могат да бъдат разграничени, въпреки че споделят връзката. Вместо да мислим за един дълъг текстов разговор, по-полезно е да си представим няколко обозначени обмена. HTTP/2 използва двоично рамкиране, чрез което данните се организират за пренасяне. Стандартът описва как това представяне запазва смисъла на HTTP, включително методите, статусите и полетата на съобщенията. [2]

Да вземем измислена страница на музей с осем снимки. За посетителя успешният резултат е лесен за описване: заглавието се вижда, снимките се подреждат и бутонът за информация работи. За разработчика въпросът е по-подробен: кога започва всяко изтегляне, кое приключва последно и какво изчаква потребителят. Този пример помага да се разграничат съдържанието на страницата и организацията на мрежовия обмен. По-новата версия на протокола не избира вместо редактора колко снимки са необходими или коя е най-важна.

Компресирането на заглавките при HTTP/2 се нарича HPACK. То се отнася до HTTP полетата и не бива да се смесва с компресията на изображения или текстовото тяло. [1] В протокола има механизми за управление на потоците и на обмена по връзката. [2] За практическо сравнение е полезно да се записват условията на наблюдението: еднаква страница, еднакви ресурси и ясно описана мрежа. Без такава рамка два резултата могат да изглеждат сравними, когато всъщност измерват различни неща.

Често срещано объркване е очакването, че преминаването към HTTP/2 променя значението на статус 404 или начина, по който приложението разбира POST. Основната семантика остава същата. [1] Затова при неизправност първо може да се провери дали сървърът връща правилния отговор, а отделно да се установи коя версия на протокола е използвана. Така липсващ файл не се превръща автоматично в предполагаем проблем на мултиплексирането.

При оценка на обновяването е добре да има конкретна цел. Например екипът може да избере една представителна страница и да проследи времето до появата на основното ѝ съдържание. След това проверката се повтаря при същите условия и се записват наблюденията. Този подход дава по-смислен разговор от обещание за универсално ускорение. HTTP/2 предоставя механизъм за по-ефективен обмен, а резултатът за човека се оценява върху реалната страница и нейното поведение.