Каса Батийо: преустройство, което създава нов архитектурен образ

Полезно е да знаеш

Каса Батийо на Пасео де Грасия в Барселона често се възприема като изцяло нова фантастична постройка на Антони Гауди. Официалната история обаче започва със съществуваща сграда от 1877 година, проектирана от Емили Сала Кортес. Жозеп Батийо я придобива през 1903 година. [1] Това е важна отправна точка за архитектурния разказ. Силният по-късен образ не означава автоматично, че всичко е започнало от празен терен. В случая преустройството е основна част от начина, по който произведението е възникнало.

Гауди получава широка творческа свобода, а първоначалната идея за събаряне е заменена с цялостна реконструкция между 1904 и 1906 година. [1] Така историята включва решение как да се работи със съществуващото. Това е различна задача от проектиране без наследени части. За наблюдателя е полезно да различава автора на първоначалната сграда от автора на преобразуването. Двете роли не се изключват, а описват различни етапи, които участват в материалната история на един и същ адрес.

Официалният разказ поставя къщата и в градския контекст на Пасео де Грасия, където представители на заможната барселонска среда изграждат своите резиденции. Съседни преустройства оформят известната група на квартала. [1] Следователно фасадата не е изолиран предмет без улица. Нейното въздействие може да бъде разгледано и като участие в общ градски фронт, където различни авторски решения се виждат едновременно. Това добавя отношения между отделната къща и архитектурното съревнование на средата.

UNESCO включва Каса Батийо в серийния обект „Произведения на Антони Гауди“, който събира седем места в Барселона и околностите. Оценката подчертава съчетаването на архитектура, скулптура и декоративни изкуства в неговото творчество. [2] Това е полезна рамка за наблюдение на детайла. Повърхността, формата и художествената изработка трябва да се разглеждат като взаимодействащи части, а не като украса, която случайно е поставена върху иначе напълно независима архитектурна основа.

При разглеждане може първо да се сравни общият силует със съседните сгради, после да се проследят отворите и накрая отделна повърхност или детайл. Това е аналитичен подход, който свързва градския и близкия мащаб. Полезно е също да се пита какво точно е променено и какво е наследено. Дори когато няма пълен строителен архив пред очите ни, самият въпрос предпазва от погрешното предположение, че ярката авторска намеса изтрива цялата по-ранна история на мястото.

Каса Батийо е добър пример как архитектурната новост може да бъде постигната чрез преобразуване на съществуваща среда. Историята на поръчката, периодът на работата и градското положение дават конкретен контекст на известния образ. По-широкото творчество на Гауди добавя още една връзка, без да превръща всички негови сгради в едно и също произведение. Когато тези слоеве бъдат разграничени, къщата се разбира по-точно като резултат от решения във времето, а не само като необичайна фасада, откъсната от реалния град.