Web manifest: име, икона и начален адрес на уеб приложение

Полезно е да знаеш

Уеб приложението може да има име, икони и предпочитан начин на отваряне. Web application manifest е JSON файл, чрез който тази информация се предоставя на браузъра. Честа употреба е описването на приложение, което може да бъде добавено към устройството. Файлът съдържа един JSON обект с именувани членове. Неговата роля е да опише метаданни, а не да съдържа логиката на целия сайт или автоматично да превърне всяка страница в завършено приложение. [1]

Сред описваните стойности могат да бъдат name, short_name, icons, display и start_url. Те отговарят на различни въпроси: как се казва приложението, каква икона го представя и кой адрес е предложен при стартиране. [1] Полезно е тези решения да следват реалната задача. Ако краткото име е неразбираемо или иконата не се разпознава, синтактично правилният файл няма да реши объркването. Метаданните са част от начина, по който човекът разпознава и отваря услугата.

Нека имаме измислено приложение за програма на малък театър. Посетителят го добавя към началния екран, защото иска бързо да вижда предстоящите представления. За него полезният начален изглед вероятно е програмата, а не техническа страница с настройки. Този пример помага да се избере началният адрес според потребителския маршрут. После може да се провери дали заглавието и иконата съответстват на онова, което човекът очаква след натискане.

Членът start_url задава предложения адрес за отваряне при стартиране. Той може да бъде абсолютен или относителен, като относителният се разрешава спрямо адреса на самия manifest файл. Браузърът има известна свобода при обработката му. [2] Това означава, че преместването на манифеста в друга папка може да промени смисъла на относителен път. При проверка трябва да се разглежда действителният разрешен адрес, а не само текстът, който изглежда правилен в редактора.

Manifest файлът не е равнозначен на офлайн поддръжка. Той описва информация за приложението. [1] За практическа оценка е полезно отделно да се запишат очакванията за стартиране, навигация и работа при липса на мрежа. Така обещанията в интерфейса няма да се основават само на наличието на икона. В театралния пример можем да попитаме дали вече разгледана програма трябва да остане достъпна и как се показва, че информацията може да не е обновена.

Завършената проверка включва реално отваряне по избрания начин и следване на основните връзки. Съвпада ли началният адрес с очаквания? Разпознава ли се приложението сред други икони? Връща ли се човекът лесно към програмата? Тези въпроси свързват малкия JSON файл с цялостната употреба. Манифестът има ясна техническа задача, а доброто приложение се получава, когато метаданните, навигацията и действителните функции описват едно и също преживяване.